ХуЛите - Амброас (XXVI глава)

- Амброас, ти вече си на крака! – усмихна се Равновесието, когато го видя.
- Да, благодарение на теб! – той остана поразен от красотата й, но не каза нищо. – Благодаря ти!
- И аз трябва да ти благодаря! Заради теб най-накрая намерих спокойствието, което чаках, но едва ли си тук за това!
- Да... – призна той. – Как да спася Дженифер?
- Толкова много ли желаеш тя да е с теб?
- Да!
- На какво си готов за нея?
- На всичко!
- Дори да нарушиш законите както стори Пророчеството? – тя повдигна вежди и погледна в него изпитателно.
- Няма ли друг начин? – поколеба се той, спомняйки си предишните убеждения, които имаше.
- Готов ли си да се откажеш от крилата си, Амброас? – отново зададе въпрос.
- Ако това ще я спаси, съм готов да дам и живота си! – уверено каза той, макар да не му се вярваше, че крилете му могат да бъдат отнети.
- Сигурен ли си в думите си?
- Да! Сигурен съм! – уверено отвърна той. – Помогни ми да я спася!
- Помисли ли за Натали? За своя дълг като ангел? – думите й отново го разколебаха.
- Не! – призна той и запрехвърля мислите си на глас. – Натали и ти вече се опознавате и тя ти вярва. Все още се страхува, но това е нормално. Обществото не се нуждае от мен, те ме отхвърлиха още с раждането ми, за тях съм изрод...
- Ти не си избран просто, за да насочваш Натали. Тя се нуждае от твоята... – изведнъж думите на жената бяха прекъснати, а лицето й се изкриви от болка и тя извика.
- Какво има? – той обхвана раменете й ръце, за да не падне.
- Нищо! Добре съм! – бързо се съвзе и се отдръпна. – Просто за сега има неща, които не бива да научаваш!
- Разбирам! – лицето му скри следите от ужаса, който се изписа там, когато видя спомените на това създание. Предполагаше, че единствено ума на Равновесието бе напълно недостъпен, но допира до кожата й му даде и тази възможност.
- Амброас? – тя усети промяната у него. – Какво видя?
- Ще намеря начин да спася Дженифер. Няма да допусна същата грешка като Пророчеството! – изрече той и излезе без да обръща внимание на виковете и молбите й да се върне.
- „Тикра!” – завика той своя слуга. – „Тикра! Тикра! Тикра! Тикра!”
- „Тук съм! Тук съм!” – надвика го вресливото гласче.
- „Прехвърли ме в обществото!” – заповяда му Амброас без да иска обяснения.
- „Защо?” – учуди се зверчето.
- „Направи го веднага!” – изръмжа ангелът.
- „Отказвам да го сторя без позволение!” – категорично отказа съществото.
- „Предизвикваш ме, Тикра! Нямам време за глупости! Прехвърли ме веднага или ще го сторя сам и след това ще те унищожа!” – заплаши младежът.
Зверчето силно се колебаеше, но спомена за последното му противопоставяне бе още пресен и не желаеше да изпита същото от гневния ангел. То го прехвърли в обществото и изчезна, но това не вълнуваше господаря му. Амброас разпери криле и полетя към Салта. Едно въздушно течение го пое и той спокойно се зарея да реката и групата ангели, които пееха. Чувстваше се странно да се извисява в небето след като толкова време бе прекарал здраво стъпил на земята. Това място му се виждаше далечно и неприветливо, не се чувстваше част от него. Той бе странникът тук...
- Амброас! – изненадата на Салта се изписа дори на лицето му. – Какво те води тук? Не трябва ли да си сред хората?
- Имам въпроси. – каза студено той. – Разкажи ми за Ада! Как се влиза там/ Как се излиза? Какви са рисковете, ако ангел влезе в това пространство?
- Успокой се и ми обясни защо са ти тези отговори! – спокойно го подкани Салта, но в ума му излязоха всички отговори, които бяха необходими на младежа.
- Как мога да се откажа от крилете си? – зададе следващия си въпрос той, без да се интересува от объркването, което създаде.
- Братко! – възкликна ангелът, докато го изследваше с очи, но отговорът, отново се показа на повърхността макар и примесен с други мисли. – Държиш се странно!
- Ти винаги си ме приемал за изрод, Салта! – изсмя се Амброас и побърза да поеме към следващото място.
Вече разполагаше с всичката информация от която се нуждаеше, дори повече от това, което искаше да знае. В него се появи познатото чувство на колебание и безпомощност, бе на прага на важно решение. Трябваше да избира между дълга си на ангел и сигурна смърт или възможността да спаси своя ангел и да живее щастливо доколкото му позволяваше времето. Бе на прага на лудостта...
- Амброас! – един тих и мелодичен глас помилва сетивата му и го измъкна от тревогите му.
- Майко! – тихо се поклони той, когато разбра, че стои пред своята създателка, но една сила го дръпна в кълбото от светлина.
- Защо и ти трябва да си като него? – имаше разочарование и горчивина в думите й. – Дадох ви сърца, за да водите събратята си към нещо по-добро, към просперитет и развитие, а вие губите ума си по една жена! Нима всяко сърце е обречено да попадне в капана на любовта?! Какво трябва да сторя, за да спра този прокълната кръговрат? Нима трябваше да я унищожа, вместо да я разделям? Вярвах, че така миналото няма да се повтори, но изглежда, че дори и аз не мога да предвидя обратите на съдбата!
- Майко, какво си сторила?! – ужаси се Амброас, когато свърза парченцата информация. – Значи ме създаде, за да бъда жертван за Равновесието и в същото време Дженифер да се влюби в мен? Така той няма да може да събере всички части на душата й, за да я върне към живота и така...
- Грешиш! – прекъсна го тя. – Разделих душата й, за да продължи да съществува без да се нарушава баланса между световете, а Тикра да не я намери... но те бяха твърде близо една до друга този път и той разбра. Исках ти да поведеш събратята си към развитие, но след като нещата се объркаха и ти бе избран за Равновесието.. реших, че ще е най добре да те събера с това момиче Дженифер. – тя въздъхна. – Знаех, че ще се влюбиш в нея! Всеки мъж вероятно би бил привлечен от нейната красота и най-вече душевна сила, но не е само това, дете мое... Вашите сърца са като два магнита, които не могат да се разделят.
- Това как променя нещата? – не разбираше младежът.
- Когато ангел обикне той прави несъзнателно желание любимата му да бъде винаги защитена от каквато и да било опасност и сила.
- Тикра е обичал онази жена! – напомни й Амброас.
- Наистина ли вярваш в това? Според теб бих ли имала възможността да разделя душата й, ако той наистина я е обичал? – думите й му даваха все повече надежда, че връзката му с Дженифер е непоклатима и това вдъхна увереност в действията и решенията му, точно по план на Майката.
- Какво искаш от мен? – попита нетърпеливо той, а тя само това и чакаше.
- Остави ми крилете си и отиди в третото измерение, за да измъкнеш онези деца от там. Ти си единственият на когото мога да поверя подобна задача, Амброас! – увери го тя, за да е сигурна, че той ще се съгласи въпреки появилото се колебание.
- Добре! – кимна ангелът. – Ще сторя каквото желаеш, Майко!
- Радвам се, дете мое! – усмихна се, но това остана скрито от очите на младежа.
Топлата светлина обхвана сребристите му криле и той за миг помисли, че това ще е като нежна милувка, но в същия миг агонията замъгли съзнанието му и изтръгна сподавен вик от гърлото му. Още преди да се опомни бе запратен в Ада като парцалена кукла. Когато отвори очи забеляза едно момче да го наблюдава с тревога.
- Хей, добре ли си? – попита.
- Да! – излъга Амброас и се надигна.
- От гърба ти тече кръв! – ужаси се момчето, когато съзря двете рани.
- Всичко е наред! – зауспокоява го той, нямаше време да се терзае за това. – Кой си ти?
- Аз съм Патрик! А ти?
- Амброас. – отвърна той докато се изправяше.
Нещо изшумя зад него и двамата братя се показаха, учудени да го видят.
- Какво правиш тук? – попита Каин и мускулите му се напрегнаха. – Не ми се вярва гласът да е похищавал и теб!
- Глас? Какъв глас? – попита ангелът.
- Този, който ни доведе тук. – отговори Патрик. – Тормози ни от месеци, а мен от години и ни кара да отидем при него.
- Пророчеството! – с отвращение произнесе Амброас. – Ето защо Дженифер имаше тези припадъци!
- Дженифер? – Фабиан трепна при споменаването на сестра му. – Какво се е случило с нея? Тя добре ли е?
- Не знам как е, но е тук в третия свят и може да е в опасност! По-добре да побързаме! – каза Амброас. – Ще ви обясня по пътя!
- Защо да ти вярвам? – попита Каин.
- Защото аз съм единствената ти надежда, да излезеш от тук жив! – студено му напомни ангелът тъй като не му се занимаваше с обяснения.
- И как можеш да ни помогнеш? – младежът нямаше намерение да отстъпи преди цялата истина да излезе на бял свят.
- Не може ли да вървим и да ви обясня?! – нервите на ангела се опънаха и ако Фабиан не бе дръпнал брат си да замълчи, вероятно последиците нямаше да са приятни и за двете страни.
- Да тръгваме, но в коя посока? – попита малкият брат.
- Натам където тегли сърцето! – каза Амброас и погледа му се зарея наоколо.
Тук бе по лесно да усети енергията на другите, но и много натоварващо. В този свят, изграден единствено от спомени бе изложен пред ангела като на карта, но всичката информация, която напираше да влезе в съзнанието му, го объркваше и пречеше на ясната му преценка. Болката от раните също замъгли съзнанието му и той често залиташе настрани, но се напрегна и започна да разказва на момчетата, като ги помоли да не го прекъсват.
- Преди векове ангелите можели да живеят сред хората, за да научават обичаите им и да им помагат както подобава. – започна момчето. – Това били години на развитие и просперитет и за двете раси, тъй като хората получавали от здравия и безпристрастен разум на ангелите, а те самите се учели да изразяват емоции. За жалост един ден това рухнало. Майката създала ангел, който притежавал сърце, което закопняло за живот като човек. Ангелът се влюбил в една простосмъртна и им се родил син, който...
- Това някаква приказка ли е? – прекъсна го Каин, смятайки разказа му за абсолютна измишльотина, бе прекалено изнервен, за да слуша бабини деветини.
- Самата истина е, Каин, но ако не желаеш да я чуеш, моля продължи напред или изостани, ти сам решаваш! – спокойно му отвърна Амброас, за да избегне нова вълна гняв, а след като не получи отговор продължи с разказа си.
Слънцето бе високо над тях и жадно извличаше влагата от раните на ангела, карайки кръвта да се спича и да ограничава движенията му. Момчетата внимателно наблюдаваха високата му фигура със странни сребристи знаци по китките и врата му, от където продължаваха и по гърба. Патрик не слушаше толкова историята му, колкото изследваше лицето му, изпито и бледо, но и мъжествено, спокойно, дори нежно в изсечените си черти. Напомняше му скулптурите в Брилколн, най-стария замък в кралството, където се съхраняваха образите на множество странни същества, някои от които приличаха на Амброас, но с големи пищни криле и роби, но няма същите знаци като него или поне не си спомняше.
- Искаш да кажеш, че аз съм жена?! – възмущението на Фабиан разсмя всички.
- Душата няма пол, буди спокоен! – усмихна му се ангелът.
- А ти какво си? – попита изведнъж Патрик.
- В момента съм просто човек! – отговори Амброас и огледа момчето, чиито черти му се сториха познати. – А ти кой си наистина?
- Той ни е братовчед и наследник на короната! – намеси се Фабиан, обичаше да казва това пред непознати, караше го да се гордее.
- Значи си братовчед на Дженифер... – повтори за себе си той, ето от къде идваше приликата.
- Да! – кимна Патрик и нов въпрос дойде на езика му. – Ако сега си просто човек, какъв си попринцип? – този въпрос накара събеседника му да спре и двамата прекараха няколко мига в опит да разгадаят другия. – Ангел ли си? – попита най-накрая. – Ако си такъв... тогава как може да си тук без да разбуниш духовете на този свят?
- Отказах се от крилата си. – обясни ангелът, но на лицето му не се изписа съжаление, както очакваше Патрик, който остана изненадан да го чуе.
- Защо го правиш? Чия заповед изпълняваш? – не се отказа от въпросите си.
- Своята, на Майката, на света.. има ли значение? – вдигна рамене той и продължи напред. Това момче знаеше повече отколкото предполагаше Амброас и искаше да получи всички отговори. Упоритостта изглежда им бе семейна черта.
- Ти си избраният за Равновесието, нали? – този въпрос определено изненада ангела и той се спря.
- От къде знаеш всичко това? – попита.
- Имам своите начини! – той вдигна рамене, доволен от отговора си.
- Да, аз съм.
- Тогава какво търсиш тук? Как майката избра точно теб? – Патрик не спря да задава въпроси, жаден за още истини.
- За какво говорите? – намеси се Каин, изнервен от неведението и игнорирането от тези двамата, сякаш той и Фабиан не бяха там.
- Вероятно, защото Амброас и Джен излизат заедно! – малкият брат даде своето предположение по отношение на въпроса на Патрик, който за пореден път се изненада.
- За какво говори той? – попита, игнорирайки Каин.
- Няма значение! – ангелът се опита да избегне това и продължи напред. – Разкажете ми какво стана преди да дойда тук!
- Не отбягвай въпроса ми! – Патрик го дръпна за ръката, тук имаше нещо, което той трябваше да разбере с цената на всичко. – Има нещо, което криеш, но ще трябва да ми кажеш!
- Защо да го правя?
- Защото иначе не мога да ти вярвам... – смотолеви момчето. – Дженифер е моя братовчедка и както и сам каза е част от мен! Имам правото да науча какви са подбудите ти и целите ти!
- Целта ми е да ви измъкна от тук, подбудите ми са едно сърце и един дълг, който трябва да изпълня, повече не ти трябва да знаеш! – Амброас се отскубна от хватката му и добави с остър глас. – Нямаш правото да изискваш от мен моите тайни дори те да засягат Дженифер! – той се огледа нервно, намираха се на голо поле, а алеята с рози бе далеч. – Скоро ще се стъмни. Трябва да тичаме до розите, колкото се може по-бързо, иначе рискуваме да бъдем изядени!
- Не ми обръщай гръб! – извика Патрик, ядосан от отказа му за обяснение, но имаше право, тайните му си бяха негови независимо от всичко.
- Трябва да тичаме! – дръпна го Каин, когато си спомни предишното стъмване. – Не знам как е разбрал, че ще се стъмни, но наистина ще умрем, ако не побързаш!