ХуЛите - Кучето на Кромуел

Нощта съвсем без сън изтече някак си
във разкази за битките на Кромуел.
Накрая прелестно се пукна сутрин пролетна –
сега дъждът надпява се със птиците.
Пакет тютюн с привидно безразличие
прибавя аромат на дъб и кораби.
Върху пантофите безгрижно дреме кучето,
разнежено предъвквайки ми палеца.
За свобода прокъкря кафеварката –
пригласят й с разумен глас камбаните
на всичките квартални малки храмове,
а някъде далеч оттук размърдват се
в леглата си обичаните някога.