ХуЛите - The end

Вчера си тръгна.
Взе всичко със себе си.
Нощта ми се скри
в тъмносива мъгла.
Прегърнах безмълвен
спомени дремещи,
изгубен в една
непосилна тъга.
А утрото траурно
върза очите ми.
Няма "златенце",
"слънчице",
"щастие мое"...
С изгрева кървав
погребах мечтите си.
В нашата приказка
вече няма герои.
Не ти казах сбогом.
Не помахах с ръка.
Надеждите, думите
в гърлото скрих.
Не вярвам във Бог,
но го моля сега
за здраве и щастие
в твоите дни.