ХуЛите - Екзотичното ченге

Допускаше ли, че малката кутийка върху бюрото ще му донесе нова порция ядове и проблеми,шефът на дирекцията едва ли щеше да посегне към нея веднага. Само дето жужеше досадно като едра и възбудена муха сред тишината на
стаята. И се заканваше да не спре, докато не я вземат в ръцете. Направи го това.
-Ало.
-Господин комисар. - Трябва да се срещнем в деветнадесет часа при Чокера. - Поканата от жена винаги е удоволствие, но за шефът на областното управление, тя подейства съвсем като спрял климатик в задушна стая.
Крайпътното заведение се намира малко след Карлово по пътя за морето. Той не беше наясно как го снабдяват, но там винаги сервираха прясна балканска пъстърва на керемида, която обожаваше. Сега не изпита желание да усети нейния вкус. Предпочиташе няколко костички да се забият в небцето му, отколкото да изслуша думи от които вероятно ще го боли повече. Като истински и дългогодишен полицай, комисарят не се залъгваше с илюзии. Прекрасно знаеше, че все някога ще се стигне до логичния край. Там, където се вливат заедно мечти, обещания, дребно и по-едро нагаждачество. Застоят ли се на едно място по-дълго, непременно и ще заприлича на блато. От което ще се носи миризма, дразнеща дори съвсем нечувствително обоняние.
Да пътува или не към балкана, такава дилема нямаше право на живот за да я обсъжда в главата си. Трябва да повика някой от своите заместници и го предупреди за вероятността да отсъства от града за няколко часа. И нека това бъде шефът на охранителна полиция. Защото след казусите от последните две-три седмици, все по-трудно се поддаваше на впечатленията с които прие дирекцията. Като истински професионалист, не се поддаваше на мнителността, но така и не можеше съвсем да се отърве от усещането, че някой напоследък започна да мъти водата в областното. Фактът не е вкусна и апетитна хапка,да го преглътне лесно и с удоволствие. Заведения като провереното миналата вечер, никога не страдат от абсолютна чистота, а групата така и не спипа дори едно пакетче наркотик или хапче. От ония с деликатното предназначение.
Дали не помогна за това обсстоятелството, че извести предварително къде, кога и за какво ще се провежда полицейската акция. По дяволите. Дори човек да си притисне ноздрите с пръсти, миризмата на гнило пак ще намери път за да стигне до обонянието му.
Полицейският познаваше отлично голяма част от специалитетите, но се въздържа сега от изкушенията. Поръча козе сирене, печено върху хартия и малка бутилка минерална вода. На което сервитьорката реагира по най-лесния за разгадаването начин. "Губиш ми времето, господине". За второто лесно можеше да я реплекира. Само две от нейните маси са заети.
Не му се разсъждаваше повече върху проблемите на обслужващия персонал от заведението, имаше свои такива предостатъчно. Още не можеше да прецени с категоричност, кое от предположенията му за хотела е вярното. Дали не им вързаха тенекия с подмятането за наркотици или някой предварително снесе проверката на дилърите и така групата отиде на вече почистено.
С казуса може и не трябва да напряга мозъка си, нали отмина. По-важно е, защо го вика хиената. Знаеше го не от сега,точна е като швейцарски часовник. Понякога имаше дори усещането, че тя е съвсем наблизо и следи внимателно стрелките. Застанат ли както трябва върху циферблата и ще се появи в рамката на вратата.
Отново никаква изненада. Може да не извърта глава или поглед, за да се увери в акуратната деловитост. Не вярваше да е нейното истинско поведение, отдаваше го повече на желанието й да се покаже и да изисква същото от други хора, които малко или по-много зависят от нея. Облечена е толкова дискретно, че ще оправдае всяка машинално изречена фраза - "Влезе някаква жена".
Седна припряно на един от столовете до масата, а ноздрите на областният полицейски шеф ведднага уловиха нервността. Далеч по-рано от мириса на скъпия парфюм, които неизменно обикаляше около нея.
Ядосана е здравата, личи. Щом попита още преди да поръча нещо:
-Какво става, драги?
Сервитьорката наистина има много клиенти, тутакси изправи снага до тяхната маса. Дамата избра за себе си плодова салата и натурален сок. Полицейският може и да не проверява изражението на момичето, защото не разполагаше дори със секунда свободно време. По неговият гръб тръгна нещо за да го предупреди навреме, разговорът ще бъде кратък и студен. Дано не е чак толкова, колкото шишето, дето сега измъква сервитьорката от високия хладилен шкаф за да постави върху подноса.
Паузата и неангажираността прескочиха несъобразително границата на търпението.
-Какво имате в предвид?
Отдавна споменаването на имена и фамилии между двамата беше сведено до минимум, но сега и това не помогна кой знае колко. Светлите очи насреща изглежда бяха извадени погрешка от хладилния шкаф вместо напитката.
-Що за инициатива са ти проверки? Може би търсите ръкоплясканита на опозицията или медиите. Това ли искахте да постигнете с вашите солови изяви? Кажете?
Не беше споменавал нищо и пред никого за ловеца на наркопласьори, дето има дързостта да звъни на дежурния по управление. Така, че не биваше сега и да отваря дума по тоя въпрос. Нито ще споделя подробности около подадения сигнал за хотела. Подплаши ли хиената, като нищо може да се превърне в настъпена пепелянка, а рискът от експеримента му съвсем не изглеждаше оправдан.
-Трябваше да притиснем...
-Какво е това "притиснем", което повече прилича на опит за удушване.
Шефът на областната дирекция на МВР отлично познаваше реакциите и стила на дамата пред себе си. Накани ли се да започне наставления, тя винаги ще премине на "ти" и се държи както с децата в къщи.
-Трябваше да го притиснете или прегърнете ако щете. - Съветите започнаха да се леят и трябва да бъдат слушани, често помага срещу усложнения. - Мъжете имате пребогат репертоар от такива решения, но трябва да го накарате или принудите да се чувства зависим от нашите работи. Няма да му пречим в бизнесигрите, не ни интересува и живота във вилата, нека си освежава кръвта и самочувствието с ученички. Дори да има самочувствието на войвода за неговия си край. На дела, които не ни засягат, няма да пречим.
"Едва ли това е цялата исстина" - възрази на ум полицейското началство, защото добре познаваше всеядността и ненаситността на своята сътрапезничка сега. Да слуша в момента е най-правилния избор.
-Искаме хотела само като база. - продължаваше с разкошния си план невзрачно облечената депутатка. - и той да превежда на свой риск хората надолу. Без шикалкавене, изправяне пред несигурност или изпитания канала. Нищо друго. Иначе...
Парламентарната хиена не се доизказа, а и без друго той нямаше с какво да запише нейните думи. Бяха ли излезли от устата й, можеше евентуално да ги подхвърли на оня смотаняк следователя. Дето още си чопли носа над станалото край шосето за хотела.
-Пари се печелят,драги, не когато искаш, а когато може. - продължаваше с дълбоката си философия началството.
Комисарят рядко проявяваше интерес към онова, което предават медиите от парламентарната зала, но името на своята благодетелка не беше срещал никога. Очевидно както и тая вечер, дискретността й носеше по-добри дивиденти, отколкото популярността. Не биваше да мълчи през цялото време, защото не е ученик-двойкаджия, а областен полицейски началник.
-Неговият бизнес като нищо може да освети нашия - подхвърли той с очакване благодетелката да посвие малко от хъса за критика.
Безуспешно.
-Проблемът е твой, драги, - светлосините стъкълца от двете страни на нослето бяха наистина извадени от хладилния шкаф по погрешка от сервитьорката. - И решението по моя преценка е съвсем в границите на твоите възможности. Нека ми стане по-скромното задължения. Да проведа разговор с един от заместниците на министъра. С молба да приведе някой измежду своите шефове на областни управления в полуградско такова из Родопите или някъде в Странджанския край. Там, където семейството му няма да поиска да отиде и за един ден на гости.
От сряда каналът трябва да е чист и стабилен. Разбрахме се.
Депутатката е повече от делнично ясна и д-като математическо решение точна. Съвсем като своя тоалет, който внушава "Ето ти закона, господине. Спазвай го".
-Тръгвам - дамата взе демонстративно рязко скромната си чанта от облегалката на стола и веднага се изправи. - Утре ме чака труден ден в парламентарната комисия. Разчитам на вас като кавалер, да заплатите скромната сметка.
И се усмихна насреща му. Дори показа закачливо върхът на езика си като тинейджърка. Само дето това му заприлича повече като поза на кобра, която се кани да ухапе.

Цветко Маринов