ХуЛите - От немай-къде

Не че много ми се пише, но кат см затворен между тези четири стени, иди че не пиши!
Споко, не съм в затвора все още. На стационарно лечение съм, щото съм стациониран в едно легло, вързан с едни кабели, и маркучи разни влизат и излизат от мен. И всичкото туй, щот съм бил шавлив, както го рече бившата. Може и да е права, ама на дали, щото нямаше да е бивша. На вижте, каква я подредих:
Тия дни нали запролети, разпяха се птичките, зажужяха мушичките и аз са метнах връз колелото, да нагледам какво щъка из Морската. А имаше, какво да види човек: дългокраки майки бутат колички, дълбокопазвести наборки друсат любеници и много от ония, „миксерчетата”, дето не знаеш, в каква беля ще те забъркат.
Тъкмо се бях зазяпал в една пазва и нещо изскимтя, велосипеда ми се превъртя през предната си капла и аз, без него, се озовах връз катерушката.
Няколко ребра, бял джигер и далак, ама важното е че на кученцето му нема нищо и че стопанката му ще ми идва на свиждане.
Пък тук едни докторки, едни сестри, веднъж да ма изключат от тоците и да свалят маркучите, ще видят те: хич и няма да седна да щракам по компа. Ама сега...от немай-къде!