ХуЛите - На път за Лещен

На Борис Христов

Бях прозрял, че бедняк е компасът
с четирите си оскъдни посоки.
Север, юг... тук за мен стана тясно.
Моят пъп беше хвърлен високо –
там, където орлицата мъти
обли облаци с крехки черупки,
и следа самолетна е пътят –
бял сатен под вселенския купол.
Върху коня на дивната младост,
в див галоп все препусках нагоре -
да прескоча стени и огради,
да прелитна над страх и умора.
Свърши полетът - вече е спомен,
татуиран на морните плещи.
Помъдрял – като камък отломен -
днес е време да тръгна за Лещен.