ХуЛите - Жена да ме чете

Не като Бог, накрая щом е словото -
да падна от ръката на Дантес.
И ще остане в мен завинаги оловото,
а ти, макар и през сълзи, ще ме четеш.

И от Австралия до Англия,
в Италия, в Русия, даже в Бангладеш
за тебе да съм Томино евангелие,
и, взела ме в ръце, да ме четеш.

Полягам после в скута - малка книга,
която ти държиш като дете.
Дори и в букви само, но ми стига:
ще бъда жив - жена ще ме чете...

Прегърнала ме, ще заспиваш вечер
под страниците ми - като сатен са те.
Виж колко безтегловен съм - и вечен,
една жена, когато ме чете!

Аз също съм войник на светлината.
От дом на дом вървят дванайсетте...
Но казали са го: "Търси жената!"
И нека тя сега да ме чете.

Мария, Натали или Елена...
Дори една от тях да е до теб -
ти имаш силата на цялата Вселена.
О, искам аз жена да ме чете!