Вричане
Автор: voda Дата: 23.11.2012 @ 21:01:40 Раздел: Любовна лирика
Тази тайна любов окуця от препъване в тъмното.
Даже вятърът спира край нас и наостря уши -
да дочуе, да види и с клюка да хукне по стръмното,
да събуди отровни съмнения в наште души.
От какво се боим, че задъхано сричаме чувствата -
в полутон, все по тъмно, под бледите лунни лъчи?
Та нали там, Отгоре, сам Господ ни вижда и чува?
Няма грях, щом Небето ни дава подслон и мълчи.
Поведи ме. Ти знаеш през болката как се обича.
Всяка стъпка да бъде по пътя ни шеметен зов.
Да кънти под нозете ни яростно, клетвено вричане -
във една изтерзана, но все още жива любов.
|
|