Вричане

Автор: voda
Дата: 23.11.2012 @ 21:01:40
Раздел: Любовна лирика


Тази тайна любов окуця от препъване в тъмното.
Даже вятърът спира край нас и наостря уши -
да дочуе, да види и с клюка да хукне по стръмното,
да събуди отровни съмнения в наште души.

От какво се боим, че задъхано сричаме чувствата -
в полутон, все по тъмно, под бледите лунни лъчи?
Та нали там, Отгоре, сам Господ ни вижда и чува?
Няма грях, щом Небето ни дава подслон и мълчи.

Поведи ме. Ти знаеш през болката как се обича.
Всяка стъпка да бъде по пътя ни шеметен зов.
Да кънти под нозете ни яростно, клетвено вричане -
във една изтерзана, но все още жива любов.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=158828