ХуЛите - Приказка втора. За цветната леха на Мечо.

За герои славни
от гори зелени
и от полета равни.

На Ицко.

Моят приятел Ицко ми поръча да напиша нова приказка.
Щом му е харесала първата, просто няма начин да му откажа, нали?
Ето втората приказка, която се надявам също да му хареса, въпреки, че не е за Том и Джери, както поиска той… Но Том и Джери си имат своите сценаристи, които пишат историите им, та затова ще разкажа отново за нашите си герои- от нашите гори и ливади. Те са ми, как да кажа… Някак по- близки!

Започвам:
Там- насред гората, гдето беше Мечовата хралупа, на един раклонен, извисен почти до небето бор , малко над четвъртия клон откъм изгрев Слънце се намираше къщичката на катеричката Катя-прочута като грижовна стопанка и неуморима работничка из цялата гора.
Точно тази сутрин Катя още не беше закусила и не бе изпила билковия си чай, когато отдалече се чу силно нещо като:
„ Уууух! Оооох! Грууух!”
Катеричката погледна веднага надолу във всички посоки, но не видя нищо.
„ Мечо пак си прави шега с някого!”-Помисли си Катя и понечи да се върне обратно, но това „Уууух! Груух!” се повтори! Тогава тя скочи (Както само тя си може!) на един по- нисък клон на бора и какво да види:
Гришо- известен хулиган- глиган, тъпче и разравя цветната леха пред хралупата на Мечо. Същата тази градинка, която Зайо подреди за украса на къщата на своя приятел.
– Марш от тука! Веднага остави цветята, Гришо! Хулиган такъв! Разбойник! – Катя се ядоса много и откъсна една голяма шишарка, като се опита да уцели по главата глигана, но на него, както знаете, от един такъв удар изобщо не му пука!
Тогава Катя се досети! Втората шишарка полетя право към Мечовата къща… Тя тупна на прозореца, подскочи и уцели спящия (Вече знаете защо!) мечок по носа!
Мечо скочи от леглото като ужилен (Тъкмо бе сънувал как го гонят рояк пчели!) и викна с пълен глас:
–Пооо! Мооощ! Ооооощ!
Катя видя само как мечокът с рев изскочи навън и се пльосна върху ровещият се все още в лехата Гришо. Тогава и глиганът нададе жален вик:
- Оооох! Грооох! Помооох!
(Това защото заради глиганските си зъби не можеше да казва всичко правилно, а и не се опитваше…)
Съненият мечок прасна така яко Гришо по муцуната, че той избяга надалече, като квичеше почти като домашно прасе.
Катя беше най- доволна от случката, защото успя да опази по-голямата част от цветната леха и най-вече защото Гришо си получи заслуженото…
Мечо чак по-късно разбра, как е бранил цветята, подарени от Зайо.
Ама… Това не е толкова важно, нали?

Б.Калинов- Странник
04.11.2012г.
Пловдив

Мечо