ХуЛите - Джамджиятааа, бозаджиятааа!

1.

Той:
Не си прозрачна ти като стъкло,
а остъклена.

Терасата ти ту ми е легло,
ту авансцена.
Театър ли играеш пак или
си уморена
да ми повтаряш, че не сме били
разчистили терена
от счупените чаши на страстта
(бе, хайде холан!);
ще пийна аз студеничка вода,
ти - гòла вòда.

Тя:
?!?!?... ?!?!?...

2.

Той:
Омръзна ми да плувам сред боза
и безпределна обич-шекерлия.
Подпалих захарта – тя загорча
по-силно от аорта на скумрия.
Опитах да я разредя с вода –
чешмяна, изворна... Не се получи.
Сега се свивам в болки без вина
като натровено от свой човечец куче.
Опитах даже – за пореден път –
да взема надълбоко да потъна.
Но гъстата „спасителна” боза
желира ме и в кремче превърна.

Тя:
±∞

продължение: много е възможно да последва