ХуЛите - Среднощно обяснение

Бях поседнала на пейка в кварталната градинка, за да се припека на слънце и да послушам академичната полемика на гларусите емигрирали от крайбрежната ивица навътре към сушата, богата на казани за боклук.Още отдалеч познах леля Мита,
известна в квартала със своята оригиналност..Ексцентричка откъдето и да я погледнеш.Върху боядисани коси с цвят на бебешко аки и бухнали като купа сухо сено носеше прозрачна копринена кърпа.Отпред се поклащаха неотменните три метални ролки. С лице напукано от времето и неестествено бяло от помади приличаше на мим.Леко издадената брадичка и святкащите зелени очи говореха за свежест и бодрост на духа .И както винаги върху помръкналата шия се мъдреха три реда перли,от най-изкуствените и от най- грозните.Вежди високо повдигнати с помощта на черния молив,тъмно червило върху устните и изобилие от задоволство и самочувствие в осанката.
Още като ме забеляза се устреми към мен:
- Ти кога свари да оправиш къщата си ма Фанче,та си дошла да подпираш пейката?!Хайде и аз да поседна до тебе и заедно да поскучаем...Нека те питам, какво прави снощи?
- Ами, в общи линии все едно и също. Вечеряхме.После прегледах домашните на хлапетата и погледах малко телевизия.Ами ти, како Мито?
- Аз четох философия.Няколко страници от Аристотел,оня дето е обучавал нашия Сашко Македонски. После надникнах в основите на квантовата физика...
Погледнах я втрещено.Бях чувала за далечните й македонски корени, но пристрастията й към модерните науки ми бяха неизвестни.Тъкмо се канех да изкажа и аз някои възгледи за новите ексцитативни дялове на физиката и механиката, но кака Мита ме боцна с острието на зеления си поглед и добави:
- Фанче, аз и друг път съм ти разправяла,че моят род по бащина линия има дълбоки коренища.Един далечен мой пра-пра-пра... на доста висока степен пра-дядо е четвърти братовчед на девера на балдъзата на незаконния син на полубрата на Сашко Македонски-цар Филип III Аридей от връзката му с опечалената вдовица Роксана. Ако не е бил цанен за даскал на младия Сашо от баща му Филип Македонски, кой знае дали въобще щеше светът да го знае тоя Аристотел.Философията му силно мирише на мухъл и е по- наивна от философията на сегашен ученик от началните класове, но напъвам се да я сдъвча ,че и да я преглътна...Полагам големи усилия за това, душице, вярвай ми!Виж, квантовата механика страшно ме кефи...
В това време по пясъчната алея срещу нас се зададе Жоро фризьора и кака Мита заби зелените си свредла в него.Познавах мъжа от години.Помня,че на времето му се носеше славата на лошото момче в квартала.Аз бях почти дете, но до слуха ми неволно достигаха пикантни истории от живота му.Виждала съм го тогава-строен,тъмнокос, с черни очи и прекалено много шекер в погледа...Който го загледа по- дълго започва да лепне от сладост.Нямаше хубава мома или булка да не е опипана с тоя негов сластен поглед...
Сега беше вече съсухрен, побелял и сбръчкан, a oт озахарената му осанка на Дон Жуан не беше останало и щипка сладост.Странно ми се стори,че Жоро по необясними причини още отдалеч описа дъга надясно. Внезапно напускайки пясъчната алея , навлезе в тревната площ, минаваща плътно до ниските тераси на отсрещния блок.През цялото време беше впил замечтан поглед във върховете на обувките си и сякаш много внимаваше да не се спъне или изкаля. Макар че за кал и дума не можеше да става, тъй като от два месеца капка дъжд не беше капнала. И въпреки цялото си внимание, той се спъна така внезапно,че за малко да изоре с крехкия си нос лехата пред себе си.Но успя да запази равновесие . Когато ни подмина, Жоро фризьорът отново описа дъга в обратна посока и се завърна в пясъчната алея,от която се беше отклонил.Всичко това ми се видя твърде странно и тъкмо се канех на глас да споделя своето учудване с кака Мита когато тя каза:
- Виждаш ли го тоя, дето преди малко мина покрай нас на зиг-заг.
Преди много години ми беше съсед.Живееше точно под моя апартамент.Още му е трудно да ме гледа в очите. Пък и шубето е голям страх да ти кажа. -и кака Мита се заля в смях,сипкав и заразителен като световна пандемия.
Вибрациите му зачовъркаха любопитството ми като червеи-дървояди, но реших да не бързам с питането, защото познавам кака Мита като ненадмината сладкодумница. Започне ли една история, спиране няма.Шестото ми чувство подсказа,че и сега има с какво да привлече вниманието ми, защото въздухът около нас бе нагнетен от желанието й да сподели това преживяване.
- Беше в ония далечни времена когато властта беше още в ръцете на цар Тодор. Бях млада, неомъжена и към края на следването си. Наела си бях една гарсониера под наем. Хазяите работеха в далечните чужбини и имах неограничени права и свободи върху жилището. Но след четири бурни студентски години се почувствувах вече напълно улегнала и може да се каже,че заживях целомъдрено.
- Жоро пристигна в гарсониерата под мен със фамилия,която по мое виждане беше придобил твърде рано. Състоеше се от съпруга, две годишно момиченце и още едно дете на път,
- но все още в корема на майка си. Не след дълго жизнерадостното семейство отпраши към село при майката и бащата на младия татко Жоро.Явно,че за булката му беше непосилно да се справя сама с отглеждането и възпитанието на две ситни рожби и трябваше да разчита на фамилна подкрепа.Жорката остана сам,но не позволи тъгата от раздялата с любимата да го терзае дълго и да пропъди птичето на щастието от рамото му...Не залиня,не се прошари,не започна да скубе коси от отчаяние,нощем не сънуваше кошмари и не се заливаше в сълзи..Изобщо справи се човекът за отрицателно време със самотата и не позволи на депресията да го атакува. Даже си потърси други източници на съпричастие и душевна топлинка.И намери.
Един прекрасен летен ден излизам на терасата да глътна малко свеж въздух и да се полюбувам на панорамата,която се открива от осмиия етаж.Изведнъж до слуха ми достигат нежни възклицания и къдрав смях редуващи се с меките баритонови гукания на съседа Жоро..Поглеждам дискретно надолу и какво виждат очите ми.Няколко русокоси палави девойчета от чуждоземен произход,може би рускини или полякини и нашият многострадален самотник,който се опитва от терасата си да запознава ефирните създания със забележителностите на града.Неволно се заслушах в руската му реч:
- Вот там насреща в далечине е болото,абе блато.Видите его?
- Видим, видим-поклащат главици девойчетата.
Нашият квартален Казанова продължава:
- Там до болото е жилищний комплекс”Върбинка”. Люди живеют там, много людими. Панимаете?
- А что токое “Върбинка”?-осмелява се плахо да попита едно момиче.
Жорката учудено го поглежда, снизходително го пошляпва по бузката и казва:
- Ама ти не панимаеш върбинка?Ми она очен хорошо ухае и цъфтит.
- Наверно ето вербена.-изказва предположение друго русо създание.
- Може и така да се каже.-преценяващо заключава нашият омайник.
Ако бях постояла още малко на терасата имаше опасност да избухна в необуздан смях,затова побързах да се прибра обратно в стаята си. После дълго време се чудех, къде го е учил така старателно руския език моят съсед. Аз бях завършила руска езикова гимназия, а дядо ми по бащина линия беше белогвардеец и бивш дворянин избягал от красноармейското нашествие в малка и бедна България.Тук беше открил баба в един публичен дом и си я беше грабнал за булка.Вярно,била доста употребявана,но много млада и неопитна и той се заел да я превърне в перфектната домакиня,съпруга и майка.Напълно беше успял и всички се гордеехме с нашата баба.Но помня,че у дома дядо говореше на руски и изискваше от децата и внуците си когато го посещават да говорят също на родния му език.Та заради тия факти аз дълго след това се блъсках по челото и се питах аз ли съм го забравила руския език или Жоро го е научил,та е придобил и самочувствие и така наперено го говори.
Кога бързо,кога бавно,но времето си течеше еднопосочно и неумолимо като река.Много рядко виждах моя съсед.Той работеше в едно голямо предприятие,а в свободното си време развиваше дейност като сараф, запознаваше се със чужденки и им предоставяше услугите на нашенски мераклии,уреждаше съмнителни сделки,купуваше,продаваше,обещаваше и какво ли не още... Само че недей да забравяш,че тогава за всичките тия дейности властта биеше лошо през пръстите.Нашият Жоро позатъваше тук-там из мочурището,но винаги успяваше да се измъкне навреме и почти сух от там.Как го правеше и до днес нямам обяснение.
Веднъж се виждаме пред входната врата.Той ме опипва със захарния си поглед и ме моли да му дам мои касети,за да си направи записи на някои от модните парчета. Аз нали ми е кеф да правя услуги, се съгласявам веднага и му връчвам с удоволствие десет касети.
Минаха две или три седмици от моя щедър жест на доброжелателство и хармонични съседски взаимотношения.Но от касетите ми ни вест,ни кост.От Жорката-също.
Предстоеше ми изпит и след като през целия ден четох и правих пищови вечерта реших да си легна по- навреме.Исках на другия ден да се чувствувам бодра и отпочинала.Но сънувам чуден сън.Аз съм полегнала в царско ложе и лекичко си подремвам.А над мен се е надвесил красив млад принц,който е взел ръката ми и я обсипва със целувки.Но целувките са като истински,та чак ги усещам по кожата си.Изведнъж отварям очи и о,ужас!О,небеса! О,Исусе Христе,дево Марийо и вси светии!
Над мен в тъмната стая,по средата на нощта се е надвесил някакъв мъж и целува ръцете ми.Някаква свръхестествена сила ме изстреля от постелята.
-Кой си бе?!Какво правиш тук?!Как посмя да влезеш бе,идиот?! Тия въпроси не бяха зададени,изречени,а по-скоро бяха изпищяни от мен докато профучах край тайнствения посетител, блъскайки го с яката си моминска гръд и изкочих по нощница на площадката на етажа.Освободих без да се замислям всичките децибели на мощния си каубойски глас и го пуснах волно да се лее в пространството между всички етажи.
-Помощ,помощ,помощ...Помогнете ми хора-а-а-а-а!
Звучах по-силно от сирена на правителствен кортеж.В това време в рамката на входната ми врата се появи ...кой мислиш?!Ами моят съсед Жоро,който стискаше в ръце десетте касети и пристъпваше от крак на крак.
- Ами дойдох и звъннах да ти ги върна.Но като не се обади никой,натиснах вратата и тя се отвори.Влязох и те видях да спиш.Беше толкова невинна и беззащитна в съня си,че ми домиля и реших да те целуна.
-Кой ти е казал,че се влиза без покана в чужд дом.Ей сега ще ти покажа,че не съм толкова невинна и беззащитна!
Първото,което съзрях на площадката беше една метална лопатка за смет.Грабнах я и отмерено,методично, с подходящо настроение и преливаща от жажда за мъст пристигнала свише и влагайки цялото си умение и старание аз заналагах както ми диктуваше интуицията тялото на Жоро.Той затръби като елен по време на размножителен сезон и се понесе във ситен тръс към заветната си обител.Заотваряха се врати,показаха се глави на съседи.Бях поощрена отвсякъде с викове и напътствия като на корида. Публиката възхитена от играта ми с “бика” ми обещаваше неговата опашка.Следвах Жоро неотлъчно до вратата на апартамента му.Там си спомням че нанесох последните два –три съкрушителни удара, докато той се вмъкна вътре пъргаво и превъртя два пъти ключа си.След кратката презконференция,която дадох за любопитните си съседи имаше две основни заключителни мнения.Първото се отнасяше за Жорето:”Каквото е дирил,намерил го е”.А второто до мен:”И друг път да си заключваш вратата и да не я забравяш отключена,защото има всякакви хора.”
Повече не видях Жоро.След няколко месеца той се изнесе окончателно.И ето че днес съдбата реши след толкова години отново да ни срещне.Той не е забравил пердаха и срама,който бра пред съседите тогава
Но аз не съжалявам за приключението.Ако не бях преживяла тия емоции,щях ли сега да има какво да ти разказвам , Фанче и ти щеше ли да се смееш от сърце.

-