ХуЛите - Прозявка по тъмно

...каква необходимост,
ме кара да те оцветявам!?

На следващия ден си минало -
зарастващо на устните прехапване
остатъка от чепка бяло грозде,
привлякла облаче винарки,
изсъхнали петна от капки
край смачкан лист
нелепо оцелял на масата...

...разгърна ли го
ще изкочиш
със онова пристъргване на гладно,
ще хукнеш сънно по терасата,
надничайки в повяхналите чашки
на вече късните петунии
във търсене на сладостта от лятото...

...ще побелееш
като бучка захар
и с натежала мисъл на удавник
ще цопнеш глупаво в кафето,
а то
ще стане лепкаво...

и пак ще има
петна със кофеинов дъх по масата
и някаква отчайваща необходимост
да ги изтрия
преди да си е тръгнал мрака
и първите лъчи да ги изпият,
оставяйки ми само
изсъхналите тъмни граници...