ХуЛите - Созополски сонети

ЗАВРЪЩАНЕ

Завръщам се, а ти не ме позна.
Прегръщам те – отблъскваш ме, море.
Ръмжиш сърдито, гледаш настрана.
А някога се знаехме добре.

В любов се клехме, разменихме кръв.
Но после някой май изневери...
Признавам: аз те изоставих пръв,
ала и ти не прати вест дори.

Завръщам се при тебе съкрушен
като при някакъв учител таен
да изповядам жал и страх, и грях...

Завръщам се, море, от тежък плен
в един живот враждебен и случаен,
където твоя песъчинка бях.