Три пера

Автор: tomatroev
Дата: 08.08.2012 @ 14:07:54
Раздел: Поезия


Тя най-подир на рамото ми кацна,
орел ли, феникс ли - не се разбра...
Едно донесла е на Ботев и Вапцаров.
На мене ми донесе три пера.

Аз пазех дълго тая моя тайна.
Понякога си мислех - ще умра!
И като другите бях в Пловдив, майна,
но имах не едно, а три пера.

Изкарваше ме този град от кожата.
Запалваше ме, в Ада да горя...
А после огънят на две разсече с ножа си.
И ей ме: половинка - с три пера!

Бе черно първото. Духът на битието
извадих аз като от пещера...
И той ми каза: "Знай, че общо взето,
крепи се днес светът на три пера!"

Бе бяло второто. Духът на Бога
запали с него втората искра:
"Помогнах - каза Той - но... повече не мога!
Виж, Троев, затова ти дадох три пера..."

И чак сега разбрах: не Бог, човекът
сам трябва да направи своя рай.
И пух от райска птица стели се полека...
О, Господи, аз имам три пера!

И като с мълния, жена създал с червеното,
намерил рая между нейните бедра,
сред братята ми: просяци и гении,
поетът да съм - оня, с три пера!

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=154987