ХуЛите - Просто констатация

Нали ти казах, че ще ме забравиш?
Тогава се усмихна и отрече -
не можело да стане... Ала стана!
Там - в миналото някъде, далече -
там някъде си хвърлила баласта.
Подготвила си се за дълъг полет,
за плаване сред плитчини опасни,
понесла с тебе младост, дух и воля.
А без товар да плаваш е чудесно,
или пък да се рееш в небесата,
когато ти е леко... Най е лесно
да хлопнеш миналото зад вратата,
да скриеш в скрина старото елече
и да забравиш.Просто да забравиш.
Тогава се усмихна и отрече,
но днес е факт - и спомен не остави..