ХуЛите - Краят на сезона

Изваляха се дните, изтекоха - също река,
тихо влачеща своето мътно, безформено тяло.
И сезонът "Любов-невъзможна" приключва така,
както всъщност започна - с донякъде лихо и вяло,
скучно стихче. Но в него дъждът вече спря да вали
и (надявам се много) сезонът отива към лято.
Всичко, вече започнало, някога свършва, нали?
Всичко, вече започнало, свършва тогава, когато
му е писано (както се казва)... И няма преди,
нито вчера - от тях даже сянка от дим не остана,
времевятърът бавно отвя всички стари следи...
Шепа спомени, мъничък белег от минала рана -
само те неотлъчно (изглежда) ще бъдат със мен
в моя път - да ме топлят по малко в студените нощи
и понякога леко да бодват в щастливия ден...
О, почти ги забравих! Разбира се, имам си още
връзка рими, грижливо закътани в тайния джоб
на протритото старо сако (за късмет си ги нося),
връзка думички, скрили във себе си част от живот,
вече минал... И ето, че днес си задавам въпроса:
Ако можех да върна във миг всички думи назад,
всичко минало в този сезон, ако можех да върна
там - в началната точка, преди да започне сънят
и да имам дилема - посока, в която да тръгна,
кой ли път бих поел? Е, повярвайте, просто не знам.
Ала нека не правим от нищо епическа драма!
Днес в логичен завършек на всичко, започнало там
пиша стихче, в което сезонът е "Вече ме няма"!