ХуЛите - Наематели

Идваха и си отиваха
Някои се задържаха с години
Други едва няколко месеца
Мебелите се сменяха
Тапетите бяха ту бледи
ту шарени
Но стените оставаха
Все същите стени
Същите две стаи
В които живя
и почина съсухрената бабичка с пеньоара на дребни цветчета
Мирисът й се носеше из стаите
дълго, след като там вече живееше младата двойка
с врещящото, вечно сърдито бебе
което порасна
и се превърна в едно вечно сърдито момче
След това червенокосата жена
която пиеше вино сама в кухнята
И пушеше през цялото време
Завесите се бяха пропили
с алкохолни пари и тютюн
След нея двамата студенти
Които зиме спяха в една стая
защото не можеха да си позволят да топлят две
А през лятото празнуваха младостта си
Семейството с една дъщеря и неуместната тишина
която избухна гръмогласно, типично за всяка тишина
Възрастната двойка, тя инвалид, той все още влюбен
Тя изтощена, той верен
Почина първо той, за нейно нещастие

Духовете на мъртви и живи бродеха заедно
Понякога в полумрака се блъскаха в мебелите
Обикаляха от стая в стая
А вечер сядаха да пият чай в кухнята