Не съм Мария
Автор: nikoi Дата: 26.03.2012 @ 11:08:48 Раздел: Поезия
"С диви круши и резенче хляб във торбата
тя ще спре на небето и ще викне към райската стража:
"Аз пристигнах... Аз съм Мария - жената
на всички мъже и на мъртвите даже."
Борис Христов
Не съм Мария. Няма и да бъда.
В торбата ми лъжите се боричкат.
А крушата на двора ме изпъди-
и нея аз не знаех да обичам.
Била съм със мъже. И с тях отсъствах.
И те дори отсъстваха във мене.
Не съм им се представяла. И късно
от мен са си отивали. Спасени.
Не бях Мария. Дадоха ми друго
неподходящо, смехотворно име.
Не трябва да съм майка и съпруга.
И не изричам "Господи, прости ме".
(това е лицемерие нелепо)
Била съм със мъже. Един спечели
душата ми, притулена под крепа
на недоизиграната ми смелост.
Утробата ми не напълни с празник.
Не пихме вино, а вода светена.
Но господ ми го взе. И аз намразих
и крушите, и цялата вселена.
И резенчето хляб да му приседне
дано на тоя, който е в небето.
Не съм Мария, чуваш ли? Неведома
и дива круша расне във сърцето ми.
И зная, че в торбата ми се хапят
рояци думи, жилещи до синьо.
И ако я отворя, ще е мрак и
ще просят небесата милостиня.
Не съм Мария. Но ще ви разкажа
с очи за този, който ми отнеха.
Проклета да е стражата продажна-
и райската, и адската. Вовеки.
И днес стоя на кръстопът прегърбен.
Не ме е страх от ангели и стражи.
Не съм Мария, ще отроня бързо.
И нищо друго няма да им кажа.
|
|