ХуЛите - Смъртта на Планетата на Въпросителните

В една галактика много далече от нашата, толкова далече, че дори не е сигурно дали била в нашата Вселена, имало малка планета.
Зелена. Преди милиони години на планетата бил паднал астероид, който съдържал атоми от най-устойчивия елемент на света – толкова устойчив, че дори си нямал име, защото имена се дават само на неща, които не могат да ги надживеят. Ако едно същество или предмет е способно да надживее своето име, то не бива да бъде именувано, защото това е така тъжно и неправилно, както дете да умре преди своя родител. Но да не говорим за смърт, тази приказка трябва да бъде весела. Не обръщайте внимание на заглавието.

След милиони години на безспирна и неуморна еволюция някаква местна бактерия, в чиито клетъчно-молекулен състав влизали много атоми от най-устойчивия (и безименен) елемент, се превърнала в цивилизация от интелигентни същества. Те наричали себе си Въпросителни. Тези същества били много издръжливи. Те се размножавали сами от себе си, тъй като всяко от тях съдържало в своята структура безброй малки други Въпросителни. Но не си мислете, че това било просто клониране, което можело да бъде унищожено чрез някоя елементарна теория за всеобщото разрушение. Не! Работата била там, че Въпросителните наистина съдържали в себе си безброй други Въпросителни, но всяко едно от малките било единствена и уникална мутация на своя родител. Трудно е да се даде пример за нещо, което толкова малко от нас ще си представят, но нека се опитам. Въпросителните същества могат да бъдат сравнени с въпросите в човешкия език - затова и названието на тяхната раса в нашия земен език е такова, Въпросителни. Нали разбирате, когато зададете въпрос, вие смятате, че това е едно крайно и съдържащо само себе си нещо. Например мислите си, че „Искаш ли си шапката?” може да означава само едно нещо, вероятно следното: навън вали сняг, духа вятър, искаш ли да ти подам бомбето? Ключовата дума е „вероятно”, което е синоним на „безкрайност”. В действителност с всеки въпрос вие задавате хиляди въпроси. Ето например „Пие ли ти се вода?”. Привидно прост въпрос, нали? Но той съдържа в себе си безброй други, например „Какво е вода?”, „Защо без храна можем да издържим 30 дни а без вода – само няколко?”, „Искаш ли да се любим?”, както и стотици, хиляди, милиони други въпроси. И с бомбето е така, може би в края на краищата трябваше да използвам него за пример.

Въпросителните, разбира се, изпитвали удоволствие да се множат – не си мислете, че удоволствието в секса е прерогатив на земните бозайници. И се множали, множали, така, че чак гърбиците им пукали от удоволствие. Не зная дали споменах, че Въпросителните имали гърбици. Ще се опитам да ви опиша секс-сцена от планетата на Въпросителните, моля лица под 18 да пропуснат следващия параграф. И така, Въпросителните пеели една песен, която звучала като „чим-бам бури чи-чим бам ба-бури” и правели ето това:

?????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????
?????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????
?????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????
????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????
?????

Уха, докато пишех горното се почувствах като художник на еротични карикатури. Сами разбирате, че това беше незначителна илюстрация на безконтролното множене, което протичало на Планетата на Въпросителните. Много скоро се случило логичното – планетата станала тясна за своите цивилизовани обитатели, нецивилизованите изобщо не ги броим, те отдавна били изчезнали. Тъй като Въпросителните същества не умирали, а само се размножавали (и то, както казахме, с удоволствие, а удоволствието е основен двигател на повторението, по сила с него може да се мери само страхът), планетата се препълнила с милиарди Въпросителни, които най-напред се бутали и сгъстявали, после започнали да се катерят едни върху други на етажи. Така те образували върху планетата си слой от цивилизовани граждани, който увеличавал дебелината си с всяка секунда. След време слоят Въпросителни станал толкова дебел, че най-горните можели, без много да се протягат, да достигат най-близкия спътник на планетата.

Точно тогава планетата – тази мъничка, нещастна планетка, останала някъде дълбоко под своите жители – не издържала, събрала последните силици на своето разтопено ядро и... избухнала.

Въпросителните се разлетели с огромна плазмена скорост във всички посоки. Тъй като в открития Космос няма никакво съпротивление, те и досега летят в посоката, в която ги бил изпратил Големия Въпросителен Взрив. Добрата новина е, че Въпросителните по някаква причина не могат да се размножават, ако нямат здрава почва под краката си. Така в открития Космос те само си летят, самотни и безобидни. Лошата новина – а такава винаги има, особено ако някой започне с добрата – е, че от време на време цивилизованите Въпросителни падат на някоя друга населена планета и, макар и да не искат, водени от своя инстинкт за удоволствие от размножаването, се опитват да я колонизират. Ако успеят, планетата след време избухва и така добавя нова порция Въпросителни към свободно летящата популация.

В някои, макар и редки случаи, местните жители се усещат навреме и пробват разни начини да спрат размножаването. Чувал съм, че на една заразена от Въпросителни планета, на която бил много развит ковашкият занаят, местните жители с чукове, върху своите наковални, успели да променят формата на Въпросителните, като им изправили гърбиците. Превърнали ги в прости Удивителни и онези спрели да се размножават. При това – колко странно! - не престанали да изпитват удоволствие.

Но това е може би е само легенда. Все пак вие, като съвестни граждани, се оглеждайте какво пада от небето и дръжте на достъпно място в дома си един-два едрогабаритни чука. И не се колебайте да ги използвате, особено ако дочуете някой да си тананика „чим-бам бури чи-чим бам ба-бури”.