ХуЛите - След

Откакто се завърнаха очите ми
светът си спомни цветното и мириса.
Започна да потъва бавно времето,
когато всички дни ми бяха петъци.

Започнах да си спомням, че ме имаше
до някаква река и сол, и улици.
Безпомощно ми е по бебешки.
Най- трудно разговарям с влюбени.

Така съм се затъжила за мене си.
Започвам все по-хищно да се будя.
Не ми се дишат спомени и бъдеще,
очакване и род подобни глупости.

Излиза ми се някъде далече
от всички бивши къщи или възрасти.
Миришат ми се цветове и звуци.
Излиза ми се в себе си.