ХуЛите - краят, който избира читателя

нещо не е наред –
намекваха улуците и
носеха дъжда право надолу.

случайните минувачи повдигаха яки и
скачаха по вертикалите
на чадърите си, глухи като шалвари.

вече бяха осъзнали че щастието
се намира вътре в тях и се бяха запечатали
с надежда в безизходицата да го открият.

нещо не е наред –
извиваха се ветровете и
удряха с длан по стъклата.

големите мозъци обръщаха рамене и
чаткаха по редовете на екраните
си, слепи като каскети

„когато не остане празно място в света ви
ще сгащите това малко скатаващо се
копеленце - щастието в ъгъла.” - изскачаха отвсякъде прозорци
и те се бореха с нещастието да ги затварят

-отвсякъде ти набутват нещо "ново" и лъскаво,
бял шум, усилени до дупка реклами.
усилени до дупка войни. - казаха залитащи комарите в понеделник

- тъпчат разтегливите ни до пръсване души с
едно и също. едно и също. едно и също.
мине ли през машината всичко излиза с вкус на порно

нещо не е наред –
разгръщаше полите си морето и
помиташе къщите като малки камъчета

уличните лампи започваха да надигат глави от
ръждата и да се заглеждат все по-често
към лицата под прожекторите, наострени като трева

запълването на техните вселени отваряше
огромна дупка в общата и всъщност беше започнала
да ги поглъща, като притегляща черна яма.

- щастието е илюзорно, а равновесието ластик
който те удря през ръцете когато го дърпаш –
казаха дори случайните минувачи.

- Не е вярно! - ревнаха лобистите и чуждестранният посланик.
- Това е нелепо! - прочетоха сигнала политиците и занапред
отказваха да коментират кое е нелепо а го наричаха просто това

- Ние няма повече да ловим вашите мишки –
казаха минаващите котараци на стопаните.
- Пука ни! чукаха се с чаши лихварите. - Всички са си по къщите на война, а
колко сте вие, случайни минувачи! - Винаги така е било!

- Именно. – щяха да отвърнат котараците но медиините
кучета също бяха прочели сигнала и проглушаваха улицата
заради кокалите на една бактерия
- дупката няма да спре да се разширява, докато не ни погълне всички -
казаха от пясъчника деца - няма за децата Ви бъдеще.
- Който контролира настоящето контролира миналото! –дотичаха
размахвайки тефтери платените професори

получили нареждания, ченгетата строяваха пушки
- Ние само спазваме закона - казаха поглеждайки се нервно отстрани. -
Цигари, изправени срещу стена.

Всички са спрели и гледат.