Интимно

Автор: secret_rose
Дата: 03.01.2012 @ 08:47:28
Раздел: Любовна лирика


Единствено дихание...
Сълза,
в очите ми родена с тиха нежност...
Томителна, изваяна роса,
дъждовна прелест моя,
моя вечност...
Безбрежните слова на този миг
как бих изписала по небесата бели
в най - шепотните ми любовни стихове,
с най - прелестните на света Газели...
И с топли, абаносови коси
покрила бих тъгата ти
и с устни
от наров аромат
и под реси
от тежки мигли...
в шепотното русло
на тъмните есмер, зехтин очи
бих те люляла като цвят копринен
щом пролетта ти мълком загорчи
и занемее извора ти свиден...
Смарагдови морета бих развила
за да измият стъпките ти скъпи.
Пустините извезала бих - свила,
където стъпалата ти да стъпят
и в твоят път
с най - меките листа
на пукнала в зората ми еферия
от розов цвят...
запяла бих вестта
че там, на края му ще се намерим.
И всеки дъх на топлите уста
поел живота кратък на сърцата ни
покълнала бих в изворния свят
очакващ да познаем тишината му.

Но днес съм само щрих в това платно
рисувано от тайнствени ваятели.
И в ъгълчето ничие Едно
че брат си, и съратник, и приятел
напомня...
и размива цветове
в деня ми, толкова на нощ приличен.

В утробата ми самота зове.
За да смълчи поемата лирична.

Остава някак
само песента
по тези брегове, от нас отронени...
И някога, запеят ли в нощта си
тук влюбени,
да се завърнем
в спомена.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=146746