ХуЛите - (Без)надеждно

Часовникът спрял е
в три без петнайсет
и крачи нощта
по празните улици.
Ах, колко надменно е
и срамно да бъдеш на триийсет,
а всъщност пленен
от бездушни войници.
Неистови писъци
от други пленени души
ще възкръснат - не,
няма как да прокудя
тез нервни мушици.
Не е безнадеждно,
че още се боря
макар и в безпомощност.
Сърцето нали го усещам
със свойто тиктакане.
Подкрепата там е -
бавно, но смело пробива с проблясък.
Часовникът тръгва
със стрелки закъсняващи

Нов ден е.
Удвоени мушици кръжат като в строй;
Стрелките тиктакат, но друг е проблема -
аз вече не чувам сърцето си