ХуЛите - Древно стихотворение

Сами моите дънки
ще се ровят есен в шумата.
Моята лява ръка,
на дясната ще подарява
цвете в пролетта.
Без да искам,
клон ще дръпна през зимата -
със сняг да ме посипе.
Лятото, на плажа
ще се разхождам важно,
ще пуша цигара,
ще гледам към морето
и ще чакам чак след залеза
душка да си изкопая в пясъка.
Ще сложа в нея дънките
и цветето, клона и цигарите,
и ще заравям после,
ще заравям дотогава,
докато не изгасна...
Ще се събуди натежалото
и измокрено от изгрева ми тяло,
крака ще влачи сънено
покрай асфалта
и ще търси фасове...
Дано да срещне някой,
от който да запали!