ХуЛите

Седефено-сребърен шлейф
разстила морето в нозете ми...
необятната тежка мъгла
поглъща в недрата си алчни
застинали, призрачни кораби
абстрактно висящи в пространството...
Хоризонтът е спомен за бяла дъга.
Шепотът лек на вълните
в рапаните неми, в студените миди,
докосва втвърдения пясък
смълчан на брега...
Неочаквано палав проблясък
извая стълба с неземна снага,
от пристана тих
към дълбоката зимна печал...
Тръгвам нагоре смирена...
на спиралата по стръмните сенки...
Тръгвам нагоре...време е...