ХуЛите - Защото

Защото няма как да ни се случи,
във времето обратно да се върнем,
през зейналата пропаст помежду ни
не стигат две ръце да те прегърна.
Не стигат думите – да бъдат път,
Не стига свободата за начало.
Сънувам, че съм някъде отвъд
ранимото отсъствие на цялост.
Защото ти си смелостта да бъда,
каквато никой друг не ме познава.
Завръщането в тази дълга лудост
е само жаждата за незабрава.
Дотолкова е тихо през нощта,
че няма как гласът ти да не чуя.
И в тази непрогледна тишина
наливам бавно спомена за чудо.
Наливам светлината, отразена,
в шепа дъжд,
събрана от очите ми.
Разделям се и после се владея.
Дано успея да се заобичам.
Дано успея да открия име,
с което да те нарека приятел,
Или и този път ще се разминем,
на границата с няколко понятия.
Не ми достигат думи да напиша,
представата за друга вероятност.
А вътре в мен на пресекулки диша
едно несподеленео с никой щастие.