ХуЛите - Премерено.

Живота е премерено щастлив.
Движим се в среди, по булеварди.
Скачаме в коли и от коли,
залитаме след нощни свалки.
Добре че няма кой да ме погледне
В очите светли, пълни с блясък сив
Като кинжал ще го прониже в умовение -
Потърсен тест, дали ще издържи.

Каква е силата ти, откъде извира?
Ще искаш ли на мен да предадеш?
Щом устоиш, но вътре чуя взрива,
Ще можем път да споделим, напред.
Кажи ми, силата си би ли я използвал -
Изцяло да я отдадеш за мен
За всичкото, което те помоля
А то е - само за света в подем.
Ще искам да помогнеш, да помогнем.
Да бъдем истински - чрез нас и слънчевия ден.
Да можем, искаме и правим бъдеще...
Крадейки в настоящето въззнание. Сами!