ХуЛите - На чувствата сакрални!

Що ли пиша тези редове
в дни на спомени предишни,
що ли ровя в тези светове -
вече минали, излишни?
В час самотен, без утеха,
що ума ми тъй терзай -
зли езици ли ме клеха,
та душата ми ридай?

Няма го духът предишен,
няма го и светъл ден -
всеки миг е стогодишен,
всеки час е в тежък плен...

О, душа, сърце, страдални;
о, отминали мечти,
Вас ви чувствата сакрални
възродиха бъднини!...