ХуЛите - Премълчавано

„...и в съня си през всички студени стени те прегръщах.”
Елена Денева

Аз не помня коя съм. Навярно сънувах, че си -
че си мен и отвъд; че си другият - лош и насъщен,
като бездна протягам към теб зажадняла коси
и в съня си през всички студени стени те прегръщам.

Ти не вярваш в кокичета; аз - в побелели лъжи,
под които на рицар без броня страхът се предава;
тук, на прага ми остър, кървящата болка лежи,
че съм никой - и вечно за теб ще остана такава...

Бих те мразила предано, бих те разпънала, щях...
В премълчано проклятие нощем на кръста заспивам -
изкупителна жертва на гърбав, предателски грях
да обичам човешки - убийствено, алчно и криво!