ХуЛите - Следи

Не бе любов... Навярно беше опит
да полетим с гипсирани крила.
Да се прегърнем горе, на високо,
където ни очаква есента.

Не беше сън... Навярно бе хипноза -
съдбите си да слеем във една.
Загърбили съмнения, прогнози,
насаждана с годините вина...

Уж беше миг- превърна се във вечност.
Въртим се в омагьосан кръговрат.
И земното притегляне е пречка.
Задушен е реалният ни сят.

Да спрем ли този порив ненадеен,
че гипса по крилата ни тежи?...

Не можем със тълпата да се слеем.
В небето сме оставили следи.