ХуЛите - Далеч от мен мъже варят ракия

„Стар приятел в кръчмата изпъшка:
ТЕ не заслужават да сме трезви!”
Добромир Тонев

Докато чакам новия потоп,
та преди него да не се затрия,
свещенодействат, само че без поп –
отчаяни мъже варят ракия.

Далеч от мен е този ритуал,
но в своята обреченост ме мами.
Един от тях, най-много побелял,
е с ореол – навярно е баща ми...

И аз не искам да ядосвам Бог,
но виждам ясно как с венец от тръни,
един от тях – най-тънък и висок,
първак отпива – сякаш е синът ми...

Пак там, насред цигарения дим,
един от тях продумва мойто име.
Навярно е несбъднат, но любим.
И сигурно ме мисли за любима...

И се отваря с крехка светлина -
на ада ли ,на рая ли вратата...

И всичката ми мъка излетя
далеч от мен. Навярно е душата.