ХуЛите - Пътят

В дни далечни,незапомнени,
дори от древни летописци

През бури и тревоги,
прегрешения ужасни
вдълбани здраво
в кожата на времето
В дни на скръб,
но и в щастливи нощи
Там някъде,
като изгубен бях
сред горски път
Вървях към Теб
и търсех себе си
И спъвах се,дори по навик,
падах на инат,и пак изправях се
И горд до глупост бях
любовта си първа искрено забравих
Да,как тъй дори и не помислих,
че всъщност Ти вървиш до мен
и за да намеря този,който търся
аз трябваше да спра
и може би
от себе си
да се отърся