Буква в окото

Автор: dimension
Дата: 08.08.2011 @ 23:23:21
Раздел: Любовна лирика


Аз за теб не редих гладки рими. Вулкани редих.
Размразявах морета. С океана ти съм наводнена.
А със капчица даже челото ти не оросих.
Обич в дума не сложих. Стихийно стичах я в мене си.

Много обичи казах. Отъня ми гласът в летописи.
Остарях и замлъкнах. С кожа, с поглед - ако ти говоря -
ти дано си разбрал. Че в завоя - завоя ми ти си.
Моят стон и възторг. Любовта ми на всички любови.

Аз съм тиха и тъжна. Тъгата нали е и благост
по немирния път към всички последни двери.
Измълчах ти любов. Нестройно крещях я в папки.
До леглото ни са. Много лесно е да ги намериш.

Може би сме порасли. С половинката дума се знаем.
Ти не ми нарисува света. Ти уши ми екватор.
Но, пясъчинко в сърцето ми, в бисер не си се изваял!
Ти си - просто да боцкаш. За да не те свикна до края си.

Аз за теб не редих гладки рими. Редих те в кръвта си.
Ако утре умра – да не плачеш! Утре се прочети –
до леглото ни, вляво. Тиха буква ще ти завещая.
Татуиран с която в окото, да останеш по-жив.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=141646