ХуЛите - По острия ръб на Живота

По острия ръб на Живота
сърцето ми ловко жонглира.
Издрани до край, сетивата
се мъчат да го контролират.

Аз искам да бъда такава,
каквато ме Господ създаде-
да будя с любов, добротата
да пазя... Но вътре ръжда е,

кръвта ми в струи потича...
Навярно се казва измама,
когато лъжа се изрича
по точно скалъпена схема!

За кой!? Та човекът за кокал
убива, разкъсва, помита...
В сърцето му огън изгаснал,
душата - в скреж е обвита!

Не искам, не мога да бъда
отрова за другите хора.
В тях Богът е лична присъда,
сърцето им - част от затвора.