Пътя компромисен
Автор: beche Дата: 05.10.2004 @ 12:24:14 Раздел: Поезия
Мълчание болезнено си подаряваме
като награда суетата погалваме.
Проява на чувствителност, дори обида.
Хм... събрахме струните си в мида
за истината нереална...
Ризите събличахме, любовно се изричахме.
Стихове сърцето редеше, нима ти беше?
Така и не повярва, малко не и стигна.
Там далече си остана, като сладката измама
закъснялата човечност...
Гледаш ме с очи самотни, сега неподвластни.
Целуваш сетивата наши, а в спомени се наказваш.
Думите сълзи са, прегръдка - рана, но нея я няма...
Ябълката красива затова е все червива.
Любов проклета...
Истината си в лъжи обвиваме, това остана.
Бродим ненаситни с чувства жалки, малки
а попадаме в поредни чужди краски.
Зрънцето там някъде закотвено ни пари
подаръка ни безпощаден...
Дирим си словата жадно, постоянно.
По пътя собствен си вървим /не/пожелано.
Искрата малка пак да съживим се молим.
Знам не трябва...
Живот реален...
|
|