ххх

Автор: artist
Дата: 13.07.2011 @ 11:48:33
Раздел: Поезия


Знам, че в самотните
мигове
ще докосваш следите
от моята нежност,
ще се питаш коя съм,
къде съм
и няма да намираш
отговор
за ефирния зов
на сърцето си!
Знам, че прекрасна,
ярка комета
взриви
очите, ръцете ти -
всичко във тебе,
изпепели съня на морето
и грациозно изчезна -
отнесе те!
Знам, ти остана
в огромната, празна,
самотна чакалня
от камък -
камък до камък, във камък -
ти остана...във мрака...
светещ отломък
от мрамор...

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=140849