ХуЛите - На пейката

Бабички за интернет хортуват,
дали си на Гспод Бог почивка.
Котарак, отвикнал да мишкува,
слуша ги с презрителна усмивка.

Внучета набират есемеси,
слушат чалга и я тананикат.
Питам не защо си, а къде си
и кога от скука ще ме викнеш.

Времето, от калпав стих излязло,
пренарежда вечния си пъзел.
И отнейде, стар, ала запазен,
трайно ни ухажва летен мързел.