ХуЛите - Почти по Омир

Настръхнали и искащи.
Пияни
от лъскаво и дръзко
нищоправене.
Очите им са прегорели
клади.
Повехнали неверия
са дланите.
Понякога се кискат
истерично.
Съшиват с дълги
бели
върви
началото и края
на етичното.
И стават първи.

Стават много първи.

Покълват под устоите
на къщи.
Разчепкват им уютните
стърнища.

И после
няма
мостове
за връщане.

И после
просто
няма
нищо.

Настръхналото искащо
момиче
в утробата ми
вече е калено.
И знае, че един път
е обичала
единствено

Красивата Елена.