ХуЛите - Проглас за Апокалипсиса

... И когато ангелът Господен
отвори скрижалите с писмената,
земята се разтърси.
И извикаха с глас праведници
към Небесата,
че времето е настъпило.
Те усетиха,
защото глас Божи говореше в тях.
Святост от светостта,
вечност от вечността.
И Свети Дух бе като фар,
що зовеше сърцата.
Тогава от вселенските бездни
се появи Луцифер.
Името му Светлина,
душата му Мрак.
И затръбиха ангели
за битката небесна.
Те падаха като звезди
и плачеха людете,
като догаряха.
Но падна Сатана,
рухна и корабът му
пушеше на морския пясък...

Х Х Х

Из него излезе
неизброима армия
-скакалци като коне,
а предните им пипала
- бръсначи като мечове.
И се уплаши рода човешки:
едни посякоха безоръжни,
други погинаха от болестите
на пришълците,
трети приеха козните на Лъжепророка.
И само праведните
последваха зова Божи.
Но дори най-храброто сърце
затрептяваше пред силата на Злото...

Х Х Х

Да се запомни!
Първи бяха людете,
що срещнаха талазите на Мрака.
И като половината им чет падна,
сърцата се съкрушаваха.
Но дочуха криле от горе.
Те виждаха Небесното войнство:
едни държаха лъкове светлометни,
други тояги, що бликаха кълба от огън,
трети мечове от Небесен пламък.
И един от ангелите се изстъпи,
докосна човека пред себе си и рече:
-Ето! Видими и телесни!
Сбъдна се ангелското пророчество:
„ И в сетния ден
ще слезете в тела смъртни,
душите ви да се възвисят...”
И запя множеството
„ С нами Бог!”
Божията сила
се вля в сърцата и десниците им.
О, час горестен и славен!
Хора и ангели падаха
и кръвта им се смеси,
за да се сбъдне пророчеството ангелско:
„И ще бъдете една кръв,
една смърт и една победа...”
Там един човек плачеше,
надвесен над ангела си-хранител,
познал го в сетния му час.
И преди да склопи очи, ангела шепна:
- Сега не сме ви по-горни,
сега сме братя....

Х Х Х

И в тези времена на бран,
когато надеждата изтичаше като кръв,
мъртъвците се вдигнаха из гробовете.
Застанали заедно в битката,
някои получиха венеца на праведния.
И се уплашиха нечестивите юроди,
полегнаха в страшната жътва.
Тогава Сатана се възправи и извика,
усетил края и падението.
Сияйна колона светлина
плисна върху розовата му паст
и се явиха четиримата херувими.
- Осанна! Осанна във висините!
- пееха те, въртяха се в кръг
и изпридаха от Духа Свети,
около Сатаната.
Кълбо от светлина
бе затвора за Мраколюбеца.
- Де ще го пратят?- попита някой си.
- понеже адската жупел му е свърталище.
И го запратиха
в най- ледените Вселенски бездни,
дето времето бе спряло...

Х Х Х

Тогава се отвориха Небесата
и окъпани в свещената светлина
слязоха Господ Саваот
и Сина Божи
за деня съден на човеците.
/ А Исус разпери ръце
и изцери ранените/.
И като отсъди,
вдигна Бог ръце
и рече: Да бъде!
Огромен кораб стъпи на Сион
и се разтвори като цвете:
цял един град,
както беше описан от пророците,
от злато и кристал.
Това беше новия Ерусалим
и новите бъднини на човечеството.
Амин.