ХуЛите - Кей за грък, бузуки и узо

От ъгъла на светове изтича древност.
Погалва с анасонови ухания.
Пресича синьо улици
с бистра, таверни
и в узо завещава тя послания.
На пейката на кея стар, потомствен грък
открадва огъня от своето бузуки
и позлатява ритми непомръкнали.
Ципура не, мелодия
лови на слука,
в потъналите градове на гените.
Пристъват и кръстосват крак вълни и с вик
потръпват, хванати
за рамо, възродени.
Превземат с танци тишината белолика.
Разбиват перилата на тривремие.
Подхвърлят им цветя - трохи - от пристана -
за гълъбите бели на усмивки.
В мелтем
мъжът акорди сгорещени плисва и
врати от дим зад брегове отваря. Дълго той
надолу слиза - в двора на предците си,
защото музиката му
е прилив, но и дълг
в хасапико да изживее дълбините си.

музика