Дъжд
Автор: feniks Дата: 16.02.2011 @ 20:36:52 Раздел: Други ...
Поплачи си
в лицето ми,
заради счупенета кристална пантофка,
която прободе устните ти на кръст,безусловно....
Нозете ми са мънички и бистри,а пантофката-
изгубена в кората на най-мълчаливото дърво.
Поплачи си...
когато бродих в гората
оставих на едно тайно място -кладенчова стъпка,
само за теб-
бледа,с финно гравирано наметало от мъгла и
бисерна вяра.
Поплачи...
зениците ми трепкат-детелинено...
когато онова босо хвърчило избяга,
ти прегърна спомена за косите му и завърза вятъра
в клоните,после посърна-
дълбоко,бездънно и бяло.
Поплачи
по хоризонта на моите длани...
ще посипя сълзите с небе и слънчева захар,
а клепачите ти,преливащи,
ще ухаят на изворна
сладост...
|
|