ХуЛите - Скитник

Къде те духна вятърът отново?
(Като глухарче леко отлетя.)
Не мога да те стигна даже с поглед,
но знай, че тука ще те чакам пак.

Ще се завърнеш – не като глухарче,
а като тежка топка от метал,
събрала много болки по Земята,
опръскана със кал...

Че скитникът така се е обрекъл –
да плаща с гордостта си всеки миг
и пред затръшнати врати да дреме,
докато не получи и ритник.