ХуЛите - Кръговъртище

Бяла Зима – люта и превзета,
омотана в шал от ветрове,
по пъртините на старо село шета,
спомняйки си млади снегове.

Под носа си ледено мърмори.
(Що ли е сънувала нощес?)
Февруари порти й отвори,
и скрежените гори отдават чест.

Време ти е, бабичке гърбата,
от стъклата шарки да свалиш.
Дотежа, нарамвай си торбата,
спирай битката за власт и си върви.

Закопнели са очите за зелено,
а ръцете – за покълнал стрък.
Чакам бебче в клюна си над мене
да полюшне южен весел щърк.

2.02.2011