ХуЛите - Образ на дете

Стоя замислен, загледан в звездите,
и мисля за хората, които познавам,
мислите си претеглям пак на везните
и започвам отново, безкрайно да страдам.

Безкрайна, очевидно е хорската злоба,
доброта по-рядко започвам да срещам
дали, когато спокойно легна във гроба
за света съжаление все пак ще усещам?

Спасителна мисъл промъква се бавно,
поглеждам прекрасното звездно небе
и слаба надежда в душата ми пламва -
със звезди нарисувано е малко дете

16 септември 2004 г.
гр. София