ХуЛите - Пътуване навътре

из "Броилки за големи"

"Дай, бабо, огънче! Качи се по-нагоре!"

Не съумях да си отгледам корен
и, ето, днес се влача към небето.
От търсене разбирам - няма "горе".
С ръце издраскали са му лицето.
Поле е от прегръдки с празнотата
и хоризонтът в мен се разпилява
каледоскопно - смях на светлината.
И до частиците му се смалявам.
А всички стъпки сякаш са капани,
живот и смърт ведно предизвестили.
Изкачвам се под екот на тимпани,
останала без истини, а и без сили.
Нагоре! После ще се наслаждавам
на пламъка, за който приковават.
Получа ли го, трябва да го давам-
очите ми във кръговрата да остават.
И чувам "Слез да си го вземеш!" -
достигнала съм търсеното вероятно.
Дори не знам какво е да приемеш
безсилна огъня. А няма път обратно!
Поддавам се, увлича ме играта
и в сумрака й се развидели огнище.
А после пак се притаи в тъмата -
след светлината да не виждам нищо.