ХуЛите - Лазар

Носи гората под мишница и прочита тревата,
докато слиза от другия край на нищото.
Знае всичко за дългия, крив път на вятъра.
И за времето знае. И за гърлото на огнището.

Вързва спомен на дните, вместо гърлени чанове.
Онемели са всички трънаци по пътя му,
по които е пръснал очите си - всичкото имане.
Само късия писък на речните камъни иска да слуша.

Знае колко са стъпките до вратата на зимата.
Драсва клечка кибрит, за да влезе в живота си.
После дълго говори с коравия поглед на виното.
Духва свещта. Стърже восък от бузата. И заспива.