ХуЛите - Вуйчето-истински българин

А що обичам конете и хан Аспарух? Щото можех неколко дена, кога Вуйчето
като войник беше статист в едноименния филм, да го виждам облечен като прабългарин със щит и меч. Сите войници тогава беа статисти у тойо филм и им разказаха играта от репетиции по родните стадионе. Вуйчето беа разпределили да играе на "Червено знаме" - близо до Слатина. И тогава бате Наско ме фаташе за ръката, купуваше ми шоколадено момченце у нашенска носия /сега ги нема тия шоколаде по магазинете - само некакви си "Милки"-"Гъзилки"/ и давай на стадионо, дека Вуйчето се прави на прабългарин. Ама се правеше майсторски, оти си е българин.
Обичам и шофьорете, оти он бе и таков. Ама сите българе, кой и да попиташ кво работи, секи ти казва, че е шофьор. Ама не обичам тия шофьоре, дека карат баровци, а тия дека си изкарват лебо на собственийо "Жук" ли "Мук" ли, ама негов да си е, та да си го пази здрав и чист.
А понеже не ми се оди пеша у градо обичам и градските шофьоре, ама не и контрольорете. А сега по-убаво от метрото нема -лете у него- ладовинка, зиме - топлинка.