ХуЛите - Дълго вървях

Дълго вървях към реката,
изранйх и крака, и сърце...
Не се отказах!
Вярвах - там е истината!
Не се уплаших!
Знаех - там са мъдростта и силата!
И стигнах!!!
С голямо усилие
на брега коленичих...
Изсъхнал гръбнакът й
беше се люшнал в безкрая
и се губеше някъде
в самотните пясъчни облаци...
В маранята
се белееха ребрата й
като клавиши на пиано...
Никой, никога
не беше писал музика,
каквато чувах -
звука на тихото хруптене
от сандалите...
Тръгнах да събирам тогава
очите на рибите -
помръкнали, чупливи бисери,
съхранили единствени
притчата за Любовта и Силата,
тайната на Мъдростта
и Истината...