ХуЛите - Двойният улов

Слушал съм какви ли не рибарски истории. От допустими чак до такива, в които невероятното е вече наистина премного. Разказвал съм и аз подобни. Дето съмнението аха да не издържи, да се изпречи пред езика ми, но така и все не успява. А вие да сте чули досега рибар да се отметне от своите приказки.
И онова, което каза Данчо Тарикатът вечерта, направо загложди с подозрение ушите ми. Макар и като някои други вече да знаех. От седмица, той старателно заобикаляше улицата на която живее Шавливото Ленче.
Вечерта на особената му изповед, Тарикатът влезе в кръчмата с най-странния вид. Седна на масата като призрак и единственото, което изпусна като мехур под водата беше това:
- По-добре, да бях се гръмнал. Вместо да отивам за риба.
И млъкна. Късополата сервитьорка и без поръчка, донесе любимото му питие. Постави го пред известният рибар заедно със салатата. Машинално отпи той няколко здрави глъдки като прежъднял. Набоде сякаш с невиждаш поглед резенчето домат. Вилицата го срещна едва на третия път, а с мълчанието продължи упорито.
Изглежда на стола между нас бяха дрехите му, а не обикновено словохотливият рибар. Допуснах, че като нищо е засечен в бракониерство. Имаше уплашен и почти болнав вид. Вероятно и останалите около масата мислеха като мен за подобни работи. Защото продължихме доста дълго време така, без да забелязваме редовния участник от толкова щумната ни друг път компания.
Най-сетне, Весо Патицата наруши необичайната обстановка. Почти връстник ни беше и не знаехме със сигурност, дали се е родил на брега. Изглежда от постоянното висене по реката да си бе уловил малко странният прякор.
- Да не ти е отвлякла реката такъмите? - подхвърли напосоки Патицата.
- Да беше го направила, щях да съм й много благодарен. - пожела си го наш Данчо и с демонстрирана готовност, закани се повече да не ни приказва.
Сигурно нещо по-лошо бе преживял Тарикатът. Щом избра онова от което всички рибари вътрешно и на глас се притеснявахме.
Наострихме уши, ама ядец. Той изглежда беше погълнал всичката вода на реката, щом продължи да ни измъчва с мълчанието си.
- Риболовните ли те засякоха? - досети се най-сетне Весо Патицата. - Знаеш, че имам приятели в дружеството и другаде.
Разбрал, че няма отърване от нашите въпроси, Данчо първо се запремята като мряна в кепче. Едва тогава се реши, да ни удостои със своята изповед.
- Отидох за риба под "Белия бряг".
В думите му до тук нямаше нищо интересно. Всички ходехме на онова място, когато разполагахме с повече време и амбиция да уловим някой по-тлъст шаран. Само, че досега той захапваше кукичките на майстор - въдичарите. За какъвто признавахме единодушно и Данчо Тарикатът.
- С късмет го започнах тоя ден. Хванах шаран, който може и да имаше пет килограма.
Възможностите му в улова знаехме и никой не поиска допълнения, а след голяма глъдка от питието, рибарят сам продължи около преживяването.
- Имахме уговорка за тоя ден с Шавливото Ленче. Рекох си, я стига с рибата. Шарани винаги има в реката, но мъжът й не ходи всеки ден в командировка.
Отидох у тях и набързо го решихме. След играта, ще похапнем по някое и друго парче изпържен шаран. За да не прахосваме време за подробности, оставих торбата с риба върху тоалетната масичка. И чевръсто се отдадохме на преживяването.
Само, че от мен да го знаете. Жената усеща опастност по-отдалеч и от пъстървата. По някое време Ленчето скочи от леглото. Грабна пеньоара и чевръсто изприпка в кухнята. Докато усетя, че ще има нещо нередно. Докато нахлузя панталона и вече ясно чувах гласът на мъжа й. Бях заклещен като в живарник. Нямах никакво време да ги подслушвам какво си говорят. Имах своите проблеми за разрешаване.
Успях да облека ризата. Да закопчея всичките й копчета и да седна примерен на леглото. Дори измислих собствена версия за ситуацията. Преди хубосникът на Шавливото да застане в рамката на вратата.
"Здрасти" - рече той, но аз нали съм гузен, разбъбрих се. "Здравей - отговарям му и продължавам като подгонена от щука уклейка. - Улових една риба. Рекох си да ви я донеса. Да похапнете". "Виждам - почти кресна оня. - Вече си хванал два шарана".
Плеснат от думите му, огледах се - привърши своя разказ Данчо Тарикатът. - Уплетен в ситуацията, не съм забелязал проклетата кукичка. Държах в едната ръка шарана, а в другата, най-несъзнателно бях вдигнал нагоре и стисках здраво бикините на Шавливото Ленче.
Цветко Маринов