ХуЛите - Боже, само да не е любов!

Тъкмо бях се събрала във шепи
/тоест някак се взех във ръце/,
оглушала за влюбени шепоти
и с почти заздравяло сърце.

Тъкмо почнах да мисля във проза
и да вярвам във видими истини
/без значение колко са грозни -
залютя ми от сладки измислици/.

Тъкмо станах съвсем недостъпна,
опакована в лъскава броня.
Кой си, дето така ме престъпи,
дето всички врати в мен отвори?

А дори не ми сваляш звездите,
не стоварваш света във краката ми.
Само гордост прозира в очите ти
срещу хладния бент на ината ми.

Знам - в обратна посока на тебе
всеки път е примамливо нов.
Аз не съм ти потребна, ти си ми непотребен...
Боже, само да не е любов!